ПОДО̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Мъж, който живее в равнината, полето, в подоле. — Ами през години, разправяха подолци, срещнали го [Нено] край Узунджово — волен и млад си бил още. П. Тодоров, И I, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)