ПОДОНА̀СЯМ, -яш, мин. св. -ях, несв.; подонеса̀, -èш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. подонèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Нося1, донасям нещо малко, в малко количество или в малък, неголям брой. Грей се, бабо, зима иде, / ледени ви сърчица; / кажи дяду да отиде / да подонесе дръвца. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 128. Малко сточица сме подонесли да продаваме... Н. Бозвели, Съч., 42. През ден-два идвам, за да подонеса хранителни продукти. подонасям се, подонеса се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)