ПОДОПА̀ШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Специален кожен колан, ремък, който минава под опашката на впрегатно домашно животно, за да придържа самара назад (като не му позволява да се измества напред по гърба на добичето); подкоремник, подопашен ремък. Казасите изработваха от коприна, лен и мека вълна различни луксозни украшения .. подопашници и колани за конете на чорбаджиите и високите турски сановници. Д. Казасов, ВП, 41. Белият ат — с нова юзда на главата, с мешинени дисаги и чер подопашник, целият обкован с жълти пулчета — тръпнеше неспокойно. Ст. Сивриев, ПВ, 8. Подопашникът бе от лико, едничкото украшение бе, че на коня до ухото се развяваше вързана пъстра кърпа. Китка V, 1886, кн. 14, 37.