ПОДПА̀СВАМ, -аш, несв.; подпа̀ша, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Опасвам, връзвам (пояс, колан и др.). Токмакчията избърза няколко крачки пред всички, като подпасваше края на пояса си. Й. Йовков, ПК, 168. — Пет люлки съм пренесла на гърба си, все така ги задевах, подпаша отзад, отпреде кръстосам. Й. Радичков, СР, 67. Старият Хадър се запрета, подпаса шалварите си, взе пушката и отиде при белега, а подире му — и другите, които щяха да бият. Ц. Гинчев, ГК, 186.
2. Привързвам, прикрепям нещо на пояса, колана; опасвам. След малко той се върна, като подпасваше в пояса си едно дълго зеленикаво шише. Й. Йовков, ЧКГ, 125. А Женда не се спираше на едно място .. Понякога пък грабваше хурката, подпасваше я на пояса си и тръгваше през поляните. Й. Йовков, СЛ, 105. подпасвам се, подпаша се страд. и възвр.