ПОДПУ̀ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от подпушвам и от подпушвам се. За гъсениците, например, чистене по клоните, пашкулите им, а когато се разпъплят — подпушване. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 61.
