ПОДПЪ̀ЛНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от подпълня като прил. 1. Шив. За дреха или част, елемент от дреха — който е подплатен, запълнен с подплънка. Много от костюмите и роклите са поръбени около деколтето и полата с дебели подпълнени фитили. ЖД, 1967, кн. 6, 23.
2. Остар. и диал. Който е изпълнен, напълнен с нещо, така, че да е пълен; запълнен, попълнен, допълнен.