ПОДСЕБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; подсèбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Подсебвам. Като се утвърдиха добре в тези нови свои владения, римлянете захванаха малко по малко да натискат със своите железни легиони свободните трако-илирски племена и да ги подсебяват и тях. М. Дринов, ППБН, 3. подсебявам се, подсебя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)