ПОДСКРЀЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Настръхнал, наежен, подплашен. Заекът изскочи в краката ми и хукна. Млад, подскрежен и красив. О, 1977, кн. 10, 39. Дядо Габю .. гонеше из двора подскрежената от шума биволица. М. Яворски, ХСП, 141.

— Друга форма: п о д с к р ѝ ж е н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)