ПОДСТА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се представя вместо някой друг, прикрива друг, за да може да действа скрито за неговите интереси или за друга цел. Подозирах, че тя е подставено лице, предназначено да отклони вниманието на полицията от действителните ръководители. К. Георгиев, ВНП, 109. С майор Груева говорих, но не можах да се убедя, че този, който ни телеграфира, е Груев, а не друго подставено лице. С. Радев, ССБ II, 67. — А от търговията какво спечели? — Сега сме на чиста загуба, обаче основах хазнище с подставени лица. Подбиваме цените на пазара и изкупуваме имотите на пропадналите хазнища. Й. Вълчев, СКН, 586. Подставен свидетел.