ПОДСТО̀РНИК, мн. -ци, м. Остар. Подстрекател. Наемните преки убийци на Щастливеца бидоха отсетне наказани със смърт, а техните подсторници живеят още и злорадствуват. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 166.


Източник: Речник на българския език (онлайн)