ПО̀ДТЀКСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до подтекст; подразбиращ се, загатнат, скрит. Три са опорните точки — преки и подтекстови — в статията „Литмускетарите“. Диал., 1990, бр. 28, 5. Първият цикъл, чрез който астрологията набавя информация за човека .., е „цикълът на отправната точка“... Импулсът, който движи тези цикли през времето, е подтекстовата идея за непременното развитие на всичко, което вече е зародено. Съвр., 2000, бр. 3, 469-470.