ПОДТЍКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от подтиквам и от подтиквам се. Едва сега разбирам подтикването на погледа му отпреди малко, когато стоеше: „Мини оттам, аз ще стоя тука“. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5473, ХIХ. Подтикване на учениците за кандидатстване във ВУЗ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)