ПОДУ̀ЯНЧАНИН, мн. поду̀янчани, м. Подуянец. Много са мъките на подуянчани. На крайната спирка на трамвай номер З при слизането пътниците се блъскат в станцията за регулиране на трамвайното движение. ВН, 1960, бр. 2665, 2.

— Друга (разг.) форма: п о д у̀ е н ч а н и н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)