ПОДХОДЯ̀ЩО нареч. 1. Уместно, съответстващо. След нея [Ирина] се показа Борис, а после Костов,.. — всички с подходящо скръбни и сериозни лица. Д. Димов, Т, 299. По случай 150-годишнината от смъртта на.. Суворов, Министерството на народната отбрана устрои.. тържествено събрание. Сцената на театъра [„Република“] бе подходящо украсена. В дъното е поставен голям портрет на Суворов. ОФ, 1950, бр. 1767, 4.
2. В съчет. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а м и под. в 3 л. ед. и следв. изр. със съюз д а. Означава, че може, трябва, подхожда да се осъществи действието от следв. изр. Не е подходящо да идваш с нас. Δ Дали е подходящо в този момент да разговарям с директора? Δ По-подходящо е той сам да предложи отстъпка в цената.