ПОЗАВАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позаваля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позаваля̀л, -а, -о, мн. позавалèли, св., непрех. 1. За дъжд, град или сняг — завалявам малко, за кратко време. „Нани, нани, мили Ванчо, / кога ветрец позавее, / тогаз ще те залюлее, / кога дъждец позавали, / тогава ще те окъпе.“ Нар. пес., СбВСт, 867.
2. Само безл. позавалява, позавали. Завалява малко, за кратко време. — Чакай, да взема чадър, че се заоблачи. Дано пък позавали, че каквато бе суша. А. Каменова, ХГ, 128. Нека да позавали, земята е зажадняла. Д. Кисьов, Щ, 509.