ПОЗАВЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; позавъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позавъртя̀л, -а, -о, мн. позавъртèли, св., прех. Позавъртявам; позавъртам. Вързаният стоеше прав, на показ, без да вижда наоколо си, позавъртваше инстинктивно огромната си смешна шапка и потреперваше. Ив. Карановски, Разк. I, 124. Когато приседнели вечер [синовете и внуците] край ниската колибка, която успял да направи хей горе в падинката под планината, той [дядо Костадин] позавъртвал протегнатите си перчемлии мустаци. Кр. Григоров, И, 5. позавъртвам се, позавъртя се страд.
ПОЗАВЪ̀РТВАМ СЕ несв.; позавъртя̀ се св., непрех. Позавъртявам се; позавъртам се.