ПОЗАГРЍЖВАМ, -аш, несв.; позагрѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. 1. Загрижвам малко. Домакинята поотпущаше наистина лице, повеселяваше всякога, щом седнеше на трапезата до мъжа си. Но със Стаменкова това ставаше все по-рядко и дойде дотам, че щом той си беше дома, можеше да се чуе и муха, кога хвърчи. Отначало това позагрижи домакинята, тя се дори осмели еднаж-дваж да каже на мъжа си, да поотпусне и той сърце, та да се поразвесели и къщата. А. Страшимиров, А, 93.
2. Само нeсв. Загрижвам малко от врeмe на врeмe. позагрижвам се, позагрижа се страд.