ПОЗАДИМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позадимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Задимявам2 (в 1 знач.), опушвам малко, леко. Трябва да проветрим, че позадимихме стаята с цигарите си. позадимявам се, позадимя се страд.

ПОЗАДИМЯ̀ВАМ СЕ несв.; позадимя̀ се св., непрех. За помещение или пространство — задимявам се малко, леко, слабо. Стаята се позадими, позамириса на въглища, но после огънят се разпали.


Източник: Речник на българския език (онлайн)