ПОЗАЗДРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позаздравèя, -èеш, мин. св. позаздравя̀х, прич. мин. св. деят. позаздравя̀л, -а, -о, мн. позаздравèли, св., непрех. За рана — заздравявам, зараствам не напълно, не съвсем. Но Наталия Каравелова, на която връвта от пушката беше наранила рамото, остана у нас още няколко деня, докато позаздравее раната. Н. Ферманджиев, РХ, 279. Раните едва бяха позаздравели, а между червените белези кожата стоеше бяла, тънка и нежна като у дете. Ст. Загорчинов, ДП, 85.