ПОЗАКА̀ШЛЯМ, -яш, нeсв. и св.; позака̀шля, -иш, мин. св. -их, св. (разг.), непрех. Позакашлям се.
ПОЗАКА̀ШЛЯМ СЕ нeсв. и св.; позака̀шля сe св. (разг.), нeпрeх. Закашлям сe малко, лeко. Настъпи студено и кишаво време,.. Иван подсмърчаше, Петето си търкаше носленцето, дори понякога старата се позакашляше, само Тошка нехаеше, шеташе си по цял ден. Г. Караславов, Тат., 206. Подаде той павурчето най-напред на Банков, който го вдигна леко, отпи няколко глътки, позакашля се от спиртните пари. В. Нешков, Н, 55. Останало е малко земя, колкото една длан, туй е всичкото. И нея ще ви дам... Той се позакашля, почака и пак продължи. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Баба се позакашля, пооправи забрадката си и започна да разказва. Кр. Григоров, ОНУ, 94.