ПОЗАКРЀПВАМ1, -аш, несв.; позакрепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Позакрепявам, позакрепям. позакрепвам се, позакрепя се страд.
ПОЗАКРЀПВАМ СЕ несв.; позакрепя̀ се св., непрех. Позакрепявам се, позакрепям се.
ПОЗАКРЀПВАМ2, -аш, несв.; позакрèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Закрепвам2, заяквам малко. Телицата беше го облизала и то [теленцето] беше позакрепнало. Й. Йовков, АМГ, 210. Той простина, заболя от плеврит, остана в болницата, и позакрепнал малко, но още твърде мършав, беше се завърнал в селото само преди два дена. Г. Караславов, ОХ II, 547. Малко позакрепнала, баба Нягулица лежеше на одърчето. Ст. Марков, ДБ, 309.