ПОЗАЛЮЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позалюлèя, -èеш, мин. св. позалюля̀х, прич. мин. св. деят. позалюля̀л, -а, -о, мн. позалюлèли, св., прех. 1. Залюлявам2 малко, леко. Началникът хвана кучето за едното ухо и позалюля главата му. Н. Попфилипов, РЛ, 151. Турчин робиня / тивой [тихо] говори: / — Мари, робиньо, / .. / Па си раздени / мъжко детенце / .. / Па му позапей / и позалюлей: / нани ми нани, / мъжко детенце, / коя ще майка / да те повие. Нар. пес., СбВСт, 70.
2. Само нeсв. Залюлявам2 от врeмe на врeмe лeко, малко. Тих нощен ветрец сегиз-тогиз позалюлява длъгнестите зелени листи на мамулите, кои правят още по-приятна нощта. Ил. Блъсков, ЗК, 140. позалюлявам се, позалюлея се страд.
ПОЗАЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; позалюлèя се св., непрех. 1. Залюлявам се малко, леко. Птичка ранобудна кацне на връх тополата, позалюлее се, изчурулика весело и отлети. Кр. Григоров, Н, 59. Мама, дочула разговора, се показа на вратата, позалюля се в рамките и се хвана за дръжката. Насъбраха се съседите и взеха да ни хвалят, но полицаите не ги слушаха. Кр. Григоров, ОНУ, 61. Хладният ветрец подухна по-силничко; черешата ся позалюля и порони връз него дъжд от перцата на цвета. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 59.
2. Само нeсв. Залюлявам сe от врeмe на врeмe лeко, малко. Кочията се поднася насам-нататък по неравния път, Борис се позалюлява, унася се в мечти — като дете. Й. Вълчев, СКН, 578.