ПОЗАНЕМАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позанемаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Занемарявам малко, в известна степен. [Ния] позанемари и облеклото си, не се замисляше сутрин каква кърпа да върже на главата си, за да бъде по-хубава. Д. Талев, ПК, 358. Съкратиха ме. Вярно е — напоследък бях позанемарил служебните си задължения, но ако и за това почнат да съкращават. Ив. Остриков, СБ, 52. позанемарявам се, позанемаря се страд.
ПОЗАНЕМАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; позанемаря̀ се св., непрех. Занемарявам се малко, в известна степен. Пристигането на Дундов засегна само него.. Щом видя човека, на гърба му легна воденичен камък. Затова посърна, позанемари се, малко спеше. Б. Несторов, СР, 261. Тя [Гана Пинтова] изглеждаше много съсипана, беше отслабнала и външно беше се позанемарила. Г. Караславов, ОХ II, 195.