ПОЗАЧУ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от позачудя като прил. Който е зачуден, учуден, удивен малко, леко; поучуден. — Вземете тия върхари и елате с мен. Позачудените кумани се покориха и го последваха с горивото. Ив. Вазов, Съч. XIII, 152. В огледалото виждах разкривената си физиономия, стресната и позачудена. С. Северняк, ВСД, 5.