ПОЗВЪ̀НВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от позвънвам1; позвъняване1. Макар че беше такава тишина, струваше ми се, че долавях шумоленето на гората, чуруликането на пойните птички, позвънването на звънци и хлопатари. Кр. Григоров, ОНУ, 120.
ПОЗВЪ̀НВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от позвъ̀нвам2.