ПОЗДРАВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който съдържа поздрав, поздравление. В деня на сватбата калоферските граждани изпратили на Иванка поздравителна телеграма. Н. Ферманджиев, РХ, 218. Той зафана да държи поздравителна реч с примижване и напевателен глас. Ив. Вазов, Съч. XII, 138. Идваха с отпечатани поздравителни картички разносвачите на обикновената и препоръчаната поща, на телеграмите и на паричните пратки. СбЦГМГ, 324. И с едно голямо величие предал [Кемал ефенди] на Н. В. поздравителното саморъчно украсено царско писмо. Дун., 1866, бр. 71, 2.