ПОЗИТИВЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Филос. Позитивистичен. Позитивистката социология поставя на разглеждане съществения въпрос за „свободната от ценности“ наука. Ив. Върбанов, ФПНС [еа]. В началото на века българската литературна история е принудена да отвоюва своя предмет от етнографията. Етнографията с нейната позитивистка методология е нещо повече от дисциплина — тя задава цялостния модел на научно-образователния комплекс. Б. Пенчев, ТК [еа].