ПОЗНАВА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество, свойство на познаваем. Най-общо казано, „модерната епоха“ се характеризира с вяра в разума, в пълната познаваемост. ПС, 1991, кн. 1, 33. В основата ѝ [на структурната теория] лежи идеята за познаваемостта на молекулния строеж. Хим. Х кл, 1965, 21.