ПОЗНА̀ЙНИЦА1 ж. Жена, с която някой се познава, има познанство; позната. В движенията ѝ [на Къна] имаше такова осъзнато чувство на достойнство, че Боян, който се хвърли към нея като към стара познайница, се посмути и малко колебливо ѝ подаде ръка. Ем. Манов, ДСР, 114. Бръкнах в раницата си, извадих кой знае откога запазени курабийки и ги подадох на новата си познайница. Тя уплашено се дръпна. Д. Жотев, ПМИ, 108. Едвам ся освободила жената от рожба, ето ти, че ѝ надойдат на понуда и я навалят роднини, приятелки и познайници. Й. Груев, КН 7 (превод), 46-47. ● Обр. Моя познайнице, празна кесийке, / стара ти дружке, вета комшийке, / да те възпея имам аз воля — / ние се знаем с тебе отколя. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 212.
— Друга (остар. и диал.) форма: п о з н а̀ н и ц а.
ПОЗНА̀ЙНИЦА2, -та, зват. -е, мн. -и, м. Диал. Познайник (в 1 знач.); познат. Иван Шопа .. беше тоже един от новите калфи в бащиния ми дюген и нов мой познайница и приятел. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 38-39. Вечерта дошле во еден други град или село. Тамо не нашле никой приятел или познайница, у кого да кондисеет [отседнат]. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 179-180.
— Друга форма: п о з н а̀ н и ц а.