ПОИЗБЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизбелèя, -èеш, мин. св. поизбеля̀х, прич. мин. св. деят. поизбеля̀л, -а, -о, мн. поизбелèли, св., непрех. Избелявам малко, леко. Три поколения се обличат с една и съща дреха, дрехата обаче не мърда, само малко поизбелее и се поизлиже от носенето. Й. Радичков, СР, 125. Небето постепенно се изчистваше, ставаше все по-безоблачно и по-високо, поизбеляваше и поизбледняваше нежната синева. Д. Фучеджиев, Р, 6. Каква приятна майска утрин! Небето е поизбеляло, звездите са угаснали, от изток като че наднича светла детска главичка. Кр. Григоров, ОНУ, 28.