ПОИЗВЀЖДАМ, -аш, несв.; поизведа̀, -èш, мин. св. поизвèдох, прич. мин. св. деят. поизвèл, св., прех. 1. Извеждам някого или нещо някъде за малко, за кратко. По настоятелната препоръка на лекаря едвам днес бяха я [Юрданица] поизвели. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 194. — Майци си на госте ли го [девера] подоведе? — Ами, рекох да го поизведа, че се срамува самичек да излезе. Т. Влайков, Съч. II, 9. Те сега имат и мома, тряба да я поизведат. Ил. Блъсков, СК, 61. Ще поизведа кучето.
2. Само несв. Извеждам някого или нещо някъде от време на време. Поизвеждай детето на разходка, не го дръж все вкъщи. поизвеждам се, поизведа се страд.