ПОИЗВЕХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизвехтèя, -èеш, мин. св. поизвехтя̀х, прич. мин. св. деят. поизвехтя̀л, -а, -о, мн. поизвехтèли, св., непрех. Извехтявам1 малко, леко; поовехтявам. Дрехите му поизвехтяха от дългото носене.


Източник: Речник на българския език (онлайн)