ПОИЗГА̀СВАМ1, -аш, несв.; поизга̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изгасвам1 (в 1, 2 и 6 знач.) малко, леко. Пламъците в камината бяха поизгаснали. Δ Печката поизгасна, трябва да прибавим дърва. ● Обр. Той очевидно изчакваше да поизгасне огънят на приказките, всеки да каже каквото чувства и мисли и тогава чак да определи отношението си по различните становища. А. Гуляшки, Л, 278.

2. Само несв. Изгасвам1 (в 1, 2 и 6 знач.) от време на време малко, леко. Огънят поизгасваше и пак лумваше.

ПОИЗГА̀СВАМ2, -аш, несв.; поизгася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поизгасявам. поизгасвам се, поизгася се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)