ПОИЗГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; поизгъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изгърбвам малко, леко; попрегърбвам. Лошата стойка на чина беше ме поизгърбила и трябваше да ходя на лечебна физкултура. поизгърбвам се, поизгърбя се страд.
ПОИЗГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; поизгъ̀рбя се св., непрех. Изгърбвам се малко, леко; попрегърбвам се. Милият дядо Петър .. Същият си беше, какъвто го помнех .. Поизгърбил се беше малко само от годинките, но шегите не бе оставил. Н. Хайтов, ПП, 20. Той [мъжът] е висок и мършав — от много студуване се е поизгърбил. Ст. Сивриев, ЗСБ, 44.