ПОИЗДЕВА̀ТЕЛСТВАМ и ПОИЗД?ВА̀ТЕЛСТВУВАМ, -аш, св., непрех. Обикн. с предл. н а д. Издевателствам малко, донякъде. „Почвайте, заповядах му накрая, тая вечер, знаете, сме на прием у кмета на града.“ Другите мълчаха неловко, готови да отстъпят, но на мен ми беше приятно да поиздевателствувам над него. Л. Дилов, НП, 284.