ПОИЗЖУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; поизжу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изжулвам малко, леко. Поизжулих си ръката в тръните. Δ Трябва да поизжулим дъските, замърсили са се. поизжулвам се, поизжуля се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)