ПОИЗКЛАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизклася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Изкласявам1 малко. — Да, тя [снахата] умря... наскоро след сина ми, а внучето... то беше в пеленки. Очувах го от малко, живо зрънце, и тъкмо бе поизкласило... Сл. Красински, БН, 10.