ПОИЗКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; поизкъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изкършвам малко, леко. Поизкърших клоните на дръвчето да не пречат. поизкършвам се, поизкърша се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)