ПОИЗЛЍВАМ, -аш, несв.; поизлèя, -èеш, мин. св. поизля̀х, прич. мин. св. деят. поизля̀л, -а, -о, мн. поизлèли, прич. мин. страд. поизля̀н, -а, -о, мн. поизлèни и поизля̀т, -а, -о, мн. поизлèти, св., прех. 1. Изливам1 (в 1 и 4 знач.) нещо малко, по малко. — Сипах много мляко. Ще поизлея малко и ще добавя гореща вода. С. Манолова, ДБД (превод) [еа]. Много нящо още му се върти из устата да го изкаже, че много нящо още му се ще да поизлее от това, което е наболяло на сърцето му. Т. Влайков, Съч. II, 83. Поизлей малко от чая, чашата е препълнена.
2. Само несв. Изливам1 (в 1 и 4 знач.) нещо от време на време малко, по малко. поизливам се, поизлея се страд.
ПОИЗЛЍВАМ СЕ несв.; поизлèя се св., непрех. 1. Изливам се (в 1 и 5 знач.) малко, по малко. Невестата занася водата вътре до огнището и ги [менците] оставя сърдито, за да се поизлее малко от водата. РН, 1911, кн. 5-6, 172.
2. Само несв. Изливам се (в 1 и 5 знач.) от време на време малко, по малко.