ПОИЗЛИНЯ̀Л, -а, -о, мн. поизлинèли. Прич. мин. св. деят. от поизлинея като прил. Малко, леко излинял. Той бе с черна сламена капела, в белизняво, малко поизлиняло, ала инак чистичко палто. Т. Влайков, Съч. II, 44. ● Обр. Един новоелин .. ще увеличи броя на гърците в Станимака и ще впръска нова, свежа и гъста кръв в поизлинелия анемичен организъм на гръкоманското общество. Н. Хайтов, А, 36.