ПОИЗЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; поизлъ̀скам, -аш, св., прех. Излъсквам нещо малко, леко или без старание. Обувките ти са прашни — трябва да ги поизлъскаш. поизлъсквам се, поизлъскам се страд.
ПОИЗЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; поизлъ̀скам се св., непрех. Излъсквам се малко, леко, донякъде. Стана и решително облече мантото си, обърнато веднъж и все пак овехтяло. Ръкавите се бяха поизлъскали. М. Грубешлиева, ПП, 147.