ПОИЗМЀНЯМ, -яш, несв.; поизменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изменям1 нещо малко, леко, отчасти; попроменям. Кой по-рано, кой по-късно — под натиска на .. обстоятелствата — ние всички от онова време поизменихме нещо от възгледите си. П. К. Яворов, ХК, 114. Пътят беше в ремонт, затова поизменихме маршрута си. поизменям се, поизменя се страд.
ПОИЗМЀНЯМ СЕ несв.; поизменя̀ се св., непрех. Изменям се малко, отчасти; попро- меням се. — Знам, че няма да ме бъде.. — Наистина .., поизменил си се, господин Манолаке. Й. Йовков, (превод) 3, бр. 5435, ХIХ. Стефчов натърти на думата Лозенград (отдето Огнянов беше явил, че се е родил). Огнянов забележи това и лицето му се поизмени. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 120. По-късно нещата се поизменили. Чорбаджиите от година на година взели да стават все по-груби. Н. Ферманджиев, РХ, 186.