ПОИЗМЍРАМ, -аш, несв. (рядко); поизмра̀, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизмря̀л, -а, -о, мн. поизмрèли, св., непрех. Само мн. и З л. ед. За много или група хора — измираме малък брой или постепенно един след друг. Връстниците ѝ поизмряха, но тя още се държи. Δ Полека-лека старите приятели поизмряха и го погълна самотата.