ПОИЗМОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от поизморя като прил. Който изпитва лека умора; малко изморен, поуморен. — Чувствувам се малко поизморен, щè ми се да си ходя. Д. Калфов, Избр. разк., 234. Кети и баща ѝ ходеха на работа, връщаха се поизморени. Н. Каралиева, Н, 71.