ПОИЗМЪРМО̀РВАМ, -аш, несв.; поизмърмо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Измърморвам нещо кратко; поизмънквам. Тази неделя вечерта не клепа клепалото. Сутринта рано отидох, качих се на клепалницата и поизмърморих: „Какво сте сладко заспали, ще ви стресна и разбудя“. М. Кънчев, В, 142.
2. Само несв. Измърморвам нещо от време на време; поизмънквам. поизмърморвам се, поизмърморя се страд.