ПОИЗМЪРШАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизмършавèя, -èеш, мин. св. поизмършавя̀х, прич. мин. св. деят. поизмършавя̀л, -а, -о, мн. поизмършавèли, св., непрех. Измършавявам малко, леко. Лицето му [на Кузман] беше отслабнало и поизмършавяло. Знаех, че това беше от недояждане и глад, защото нямаше как и откъде да се снабдява с храна. Ив. Мартинов, ПМ, 79. Първан хем беше поизмършавял, хем изглеждаше двойно по-едър в харамийския си каяфет. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 259.