ПОИЗНЀЖВАМ, -аш, несв.; поизнèжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изнежвам някого малко, леко. Парното отопление ни поизнежи.

ПОИЗНЀЖВАМ СЕ несв.; поизнèжа се св., непрех. Изнежвам се малко, леко. Синът ми боледува цял месец и понеже не е излизал навън, се е поизнежил.


Източник: Речник на българския език (онлайн)