ПОИЗО̀СТРЯМ, -яш, несв.; поизо̀стря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изострям нещо малко, донякъде. Походът беше поизострил ума му и разширил областта на неговите понятия. Ив. Вазов, Съч. VI, 123. — Поизостри ножа, че не реже добре. Δ Поизострих вниманието си, като чух, че говорят за моя книга. поизострям се, поизостря се страд.
ПОИЗО̀СТРЯМ СЕ несв.; поизо̀стря се св., непрех. Изострям се малко, донякъде. Явно е, че слухът на младите се е поизострил. И не само на питомците на Родопския пансион в Пловдив. Н. Хайтов, ПП, 158-159. Опитахме отначало с намеци .., но после разговорът се поизостри. М. Иванов, ТЛР, 31. След дългото боледуване той отслабна, чертите на лицето му се поизостриха. Δ След последното скарване отношенията им се поизостриха.