ПОИЗПА̀ДАМ1, -аш, несв.; поизпа̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Разг. Изпадам1 (в 4 знач.) малко, донякъде; позападам. — Чичо ти Гочко сега е поизпаднал, ама тогава беше пръв чорбаджия в махалата ни. Т. Влайков, Съч. II, 10. Преди 6-7 дена се видях с един бивш арабаджия .., който преди 7-8 години ме возеше с колата си по Добруджа; сега поизпаднал и ходел да коси и жене. Бълг., 1902, бр. 524, 1.
2. Остар. и диал. Изпадам1 (в З знач.) малко, донякъде; поотпадам, поизмършавявам (Н. Геров, РБЯ).
ПОИЗПА̀ДАМ2. Вж. п о и з п а д в а м.