ПОИЗПОТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от поизпотя като прил. Който е покрит с малко пот; малко изпотен, позапотен. Командирът като че разбра желанието им [на селяните], поусмихна се, изтри с длан поизпотеното си от напрежение чело. Ем. Коралов, ДП, 122.